freedom

Нямам думи да опиша следното…

“Anderson son son
he’s? better than kelberson
Anderson son son
he’s our midfield magician
to the left to the right
do the samba beat tonight
he’s got class with a brass
аnd he shits on Fabregas!”

Customer: “I’ve been ringing your call centre on 0700 2300 for two days and can’t get through to enquiries, can you help?”

Operator: “Where did you get that number from, sir?”

Customer: “It was on the door to the travel centre.”

Operator: “Sir, they are our opening hours.”

Ако не изпратиш това съобщение в следващите 10 секунди на най-малко 8 500 000 човека, един син динозавър, придружен от банда патладжани-мутанти и телетъбиси-зли педерасти, ще дойде да изяде цялата ти фамилия утре в 17:30, ако попаднеш в първата група и в 18:00, ако си във втората!

Тази седмица ще си е зор, откъдето и да го поглеждам. Има доста неща да се вършат за упражненията в унито и изобщо са ни ръгнали да четем сумати неща, които аз мисля да ги посъкратя и да чета само най-важните. Имат кофти навика да обясняват простички неща със сложни думи и навлизат прекалено много в детайли. Все си мисля, че ако имаш нещо между ушите, ти трябва да знаеш само принципите, а заключенията можеш и сам да си ги направиш. На практика на мен ми отнема повече време да прочета нещата, отколкото да седна и да си реша задачата. От друга страна ми харесва, когато всичко е сведено до детайли, защото по-лесно си ги представям нещата. И най-вече когато нещо се обърква винаги можеш да разбереш къде точно се е отръцкало нещото и съответно да предотвратиш евентуалното му повторно случване.

Лошо нещо е, че си имам някакви мании или кофти навици, не знам как е по-точно. Една от тези мании ми е футбола. И всичко свързано с него ме интересува - и в реалния живот, и във виртуалното пространство (разбирайте компютърните игри, както и тези за play station-и, и т.н.). И всеки път, когато трябва да свърша някаква работа, ми се иска да я отложа, за да изиграя един мач повече или за да променя/олекотя някоя тренировка, щото разбираш ли на пичовете им идва зор от много трениране и се контузват. Това като цяло не е тъпо, защото ако се насоча към реализация в областта на спорта, в частност футбола, си мисля, че ще е точно за мен. От друга, както и да се озъртам, си е загуба на време. Време, което може да се оползотвори много по-стойностно.

Края на седмицата пък се очертава да бъде хубав - казах ви, че ще ми идват приятели на гости. Нямам идея къде да ги водя все още, но не мисля, че това е най-важното. Ще се съберем, ще се набъбрим, ще прекараме време заедно и, естествено, ще се напием! Това ако не го бях казал щеше да е странно… Деси не съм я виждал от… август може би. Много лесно и изпускам следите на нея. А още по-лесно е, когато съм в Англия, а тя някъде другаде из Европа и няма компютър, примерно. Дано времето бъде хубаво и да седнем на някоя пейка, пак примерно.

Сега мисля да свърша работа за утре, по-скоро да си я довърша, защото аз съм я започнал вече. И не съм се чувал с майка и татко скоро, но ще гледам и това да го fix-на.

След доста време, прекарано в четене на чужди блогове, мисля, че е подходящ момент да сложа нещо ново тук.

Не ми се разказва какво се случва, защото ще изпадна в подробности, ако започна, а всъщност нищо съществено не е станало с мен. Хубавата новина е, че чакам гости тази седмица - Деси и Станислава! Няма как да не съм радостен по този повод. Откакто съм дошъл тук, в Sheffield (ще го пиша така, че с българските букви ме дразни), много исках и искам приятели да дойдат тук, дори и за малко. Най-малкото да видят аз къде съм, какво правя тук, пък знаеш ли - може да му хареса на някого и да дойде отново.

Иначе след 2 седмици се прибирам в България, отново за около месец. Надявам се да нямам много неща за правене към унито и да си прекарам по-айляшки времето с приятели (с които успея да се видя). Малко кофти, че в България нямат ваканция по същото време, ама нищо - не е непреодолимо. Ясно ми е, че някои хора са постоянно във ваканция, така че няма да е голям проблем да изпуснат някой друг ден. Искам най-после да се кача на сноуборд и да се науча да карам кънки на лед, за да мога тук да играя хокей. И още доста неща ми се правят, но е по-добре да не се надъхвам за много неща, за да свърша поне едно от всички (не съм от най-организираните хора, както знаете).

Много ми се иска да го съживя това място! Не знам защо така спрях да го ползвам. Всъщност винаги ми е харесвало, независимо дали някой чете нещата, които публикувам. Аз си ги чета след време и ми е приятно като се сещам за  разните моменти, с които ги свързвам. Обичам си ги тези настроения и мога да прекарам часове в четене на публикации отпреди години.

Завършвам с най-обичайната реплика за последните няколко дни, а именно “мисля да си лягам, че огладнявам”.

p.s. Не мисля да махам нещото с регистрацията, за да се коментират публикациите. Наистина не е трудно да се регистрира човек - не отнема толкова много време, а на мен ми спестява значително. Доскоро на всички, които надникват от време на време тук!